Пролетен мотив
(приказка за пораснали)
на Е...
Заше́та ли в гората развиго́ра
и се белее само по върха́ –
то значи: Пролетта, че идва скоро
разбунила в Природата – Духа́...
И не разбрах кой вятър я довея
(навярно оня долетял от юг),
но Пролетта дошла е, а със нея
и разцъфтяват прасковите тук...
А вечерта дойде чаровно-ласкава
и промени се целият Живот,
дори в едва напъпилите праскови –
усещах вече жаждата за плод...
...Една Жена запълваше пейзажа
на този удивителен цъфтеж
с изящното излъчване и даже –
разнищваше мъжете от копнеж...
Аз срещнах я в една такава вечер
ухаеща на пролетни цветя
и олюлях се от очудване, че вече
съвсем реално съществува тя...
Понеже мислех: в приказките само
възможна е такава красота,
но сложи ли глава на мойто рамо –
отвориха се модри небеса...
От там погледна с у́нес към Земята
в небесната си прелест Пролетта.
С красив мотив́ в простора се размята:
мелодия дошла от Вечността...
Във Храма на Страстта Върховна жрица
изваяна от мъжките мечти –
по-скоро грешница, а не светица
Жената за любов ме приюти́...
Омаян бях от чара на звездите,
а вятърът от нейните коси́
разпали огън и взриви мечтите...
... Разпали ги, но после угаси́...
... А тя изнесе „Оънят“ от Храма
защото вечерта довея хлад –
пристъпвайки вековната забрана...
Бе Пролет!... Бях и неразумно млад!...
Не се опитвам с думи да извая
на тялото и нежният овал,
понеже думи за това не зная...
... А и да знаех, би било провал!...
За страст готова и за още нещо –
неведомо по свойта същина́,
че аз неволно от това се сепнах.....
А имал съм жени... И не една...
В очите ѝ: разцъфналия люляк
вълшебно отразен се разлюля́,
когато пожелах да я залюбя...
... Дори да трябва да я преболя́...
... но...о в хазарта на Съдбата своенравна
и жребият ми бе необясним –
понеже тя ръката ми подхвана
и каза тихо: „Хайде да вървим!“
Притихна във очакване Земята
и милваше я вятърът игрив:
и той разнесе нова, но позната
мелодия със Пролетен моти́в...
17.09.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados