16 mar 2018, 16:44

Пролетен порив 

  Poesía » De amor
622 2 9

Пролетен порив

 

Някой ми каза, че пак ме обича,

че минзухари са цъфнали в двора,

пролетно време се връщали птици

и са гнездили на стряхата горе.

 

После ми каза – Да идем отново

дето се срещахме там край потока,

да се загубим сред дъхави борове,

китни поляни без път и посока.

 

Само че, казвам, потокът пресъхна,

който се будеше рано напролет,

птичата песен за мене заглъхна

и не ухаят цветята наболи.

 

Няма ги вече предишните чувства!

Пътища нови…

и спомени стари…

Някак-си бързо животът препусна…

А пък за раните –

още ме парят!

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички! Желая ви успехи и честита снежна пролет!
  • Красота с привкус на носталгия по нещо отминало! Поздравявам те, Ели!
  • Много ми хареса!
  • Точно така! Всеки си мисли, че всичко е поправимо, но е малко късно. Всъщност, може би е искал да вземе нещо назаем за известно време.
  • Пресъздала си много хубаво една чудесна житейска история, за завърналият се осъзнал се любим...Прекрачим ли крачка напред - мигът отминава и оставя спомен горчив,но вече нищо не е както преди.Прекрасно изживяване ми сътвори и лекият хумор в редовете ти ме кара да се усмихвам, не да тъжа за отминалото на моите пролетни пориви.
  • Хареса ми!
  • Искрено!
  • Много благодаря! Успех и на вас!
  • Ех, че хубав стих!
Propuestas
: ??:??