23 feb 2018, 13:51
Пролетен романс
Някак тихо на пръсти
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства
разгоряха се в мен.
Като синьо изкуство
стана всеки мой ден.
От очите ми бликна
златоструйна река,
във сърцето поникна
осемцветна дъга.
Уморените птици,
прекосили света,
в мойте зимни зеници
свиха морни крила.
Моя Пролет незнайна,
лудо в мене цъфтиш.
Но снега във косите
няма как да стопиш...
23.02. 2018
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
благодаря Дочка, Мария, Благодаря ви много
-
Мелодичен ефирен стих! Впечатли ме и гласувах с радост!
-
Песенен стих. Поздравления!
-
Благодаря, Василка,Хари, Лина, Нина, Елеонора. Благодаря ви приятели!
-
Прекрасно...и от мен!
-
Прекрасно е! Давам глас!
-
Глас от мен!
-
Прекрасно е Слава!Глас и от мен.
-
С удоволствие гласувах.
-
Благодаря Владислав
-
благодаря Младене, Стойчо . Благодаря много
-
Брей,че времето не пречи да се обичаме!
Всяка пролет ни врича-към любов да тичаме...
Успех,Слава! -
Този "Пролетен романс" много ми хареса. Давам гласа си за него.
-
благодаря Мариана
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
