Пролетен свят...
В двора селски тихичко пристъпвам,
отдавна къщата безмълвно осиротя...
Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят
и птичките пеят, пролет вещаят...
Градина мека, пухкава, орана
и поглед сливака напъпил привлече,
застанах тихо отзад, до герана,
музика дочух, с ехо отдалече...
Небето чисто, обвито с къдели,
поглед отклоних в синевата,
облаци плуват, пухкави, бели дантели, ...