Пролетна заран

4 may 2020, 22:38 2020-05-09T20:11:21+03:00

Poesía » Del paisaje, Filosófica

988 4 7

Като спомени вече ненужни,

неусетно угасват звездите;

ведър вятър погалва скалите

с тихи ласки разнежено южни.

Всяка малка тревичка потръпва,

с плач росата целува цветята;

по пътека до радост позната

със спокойна безгрижност пристъпвам.

Колко свежест пречиста извира

от прохладната пролетна заран!

Като в някоя библия стара,

в нея сбран е цветът на всемира.

Всяка заран прераждам се с чисти

чувства, мисли и светли стремежи

и от девствени паяшки мрежи

си изплитам за писане листи.

Всяка заран разцъфвам наново,

както юни разцъфват липите.

Всяка заран изпращам звездите

и чета от зеленото слово.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.