Пъстро птиче в клоните видях.
Днес от юг ли долетя
или в студ си ти живяло?
Ето, иде пролет,
ще се радваш с братя и сестри,
ще забравиш всяка болка
и пърхаш сред зелените треви.
И гнездо на някой връх ще свиеш
с куп деца, отгледани с любов.
Вярата си отвисоко ще разливаш
и на хората - невярващи на Бог.
Пролет разцъфтяла пак ще пукне,
зимата ще литне пак с капчука.
Дни пристигат светли и прозрачни,
на душата става тъй приятно,
силно вдъхновение витае,
слънцето отгоре ни ласкае,
феята добра пък ни предсказва -
по добри дела да се познаем.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados