Обичам пролетния дъжд,
прииждащ тромаво и бавно.
Не ни връхлита изведнъж,
а някак леко ни обгражда.
Ухае той различно всеки път
и винаги със порив нов
той носи нежност и любов.
Ветрецът винаги му е другар.
Не е самотен
тоз разбойник стар.
Обичам под дъжда да тичам,
така наистина аз дишам.
И ако ти е нужно опрощение
дъждът е твоето спасение.
Обичам пролетния дъжд.
Той никога не плисва изведнъж.
© Милена Захариева Todos los derechos reservados
И аз така като теб