Навънка ухае на пролет.
Навънка ухае на цвят.
И тихата вечер се спуска,
прегърнала целия град.
А аз тротоари прескачам,
повдигнала поглед напред,
Щастлива съм, тиха съм,
цяла и казвам на всек : Привет!
Дали ме поглеждат - не мисля
и даже не искам да знам,
Вървя и в ръката си стискам
откъснат люляков цвят.
© Гергана Димитрова Todos los derechos reservados