31 may 2016, 20:43  

Пролетно-пейзажна 

  Poesía » Del paisaje
988 1 0
Самотна плачеща върба –
разпъпваща сирèна.
Прокарала цепнатина -
в стеблото ù гангрена.
Със всеки следващ минувач,
все повече я гушва.
Градът жужи в бетонен здрач.
Небето си опушва.
--
15.04.2013
част от микроцикъла "Сезонни градски пейзажи"
Тъй като директни линкове няма, можете да копирате линковете в браузъра си, ако ви вълнуват предшествениците: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??