Все още зима е, защо ли
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее -
дантела с нежни цветове.
Пропуска слънчев лъч и грее
и пролетта да доведе.
Ветрецът гали ми косата,
почуква тук и там със звън,
че пролет идва! И брезата
събужда ласкаво от сън.
Бреза. Няпомня за Есенин.
Мъката тешил с брези.
Уж в други времена живеем...
Ех, пролет! Слънчева бъди!
© Ани Иванова Todos los derechos reservados