Погълната от падащата пепел
над бялото платно поспира тя
и някой сякаш нежно я подсетил
и някой сякаш леко я подпрял
сред сивата вълна на самотата
и красотата тънеща във кал
Погледната през цветове през полет
на прелетните птици призори
в короната ù вижда топла пролет
в нозете ù студът все още спи
Пресипнала от буйни урагани
убодена от хиляди бодли ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.