Methos (Теодор Илиев)
30 16
10 may 2008, 10:08

Пролетта 

  Poesía » De amor
734 0 4
Пролетта дойде пак...
нощите станаха топли и приятни
за самотниците клети и нещастни!
Нека скитаме, братя... по съдба...

Наши са нейните обятия,
нека се сгушим в не сега,
за да заспим своя вечен сън,
сърцата ни да намерят покой!

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А защо вместо да погледнете с хубаво око и да дадете една усмивка,за да срещнете щастието,вие ще тъгувате
    По-ведро...
    Харесах!
  • Ерм.. много песимизъм, ама ако ще лягаме да мрем, какъв смисъл има да пишем? ПОгледнни по-ведро на нещата и нека тъгата ти е останала в стиха ти.
  • ,но прексно,защото живота е сив и пренася цвета си върху прексната пролет :]
  • Много, много тъжно и песимистично...
Propuestas
: ??:??