22 mar 2012, 16:03

Пролетта 

  Poesía » De amor
748 0 13

Казват, Пролетта била девойка.

Хубавица, с къдрави коси -

дълги, с цвят на житена ръкойка.

Жив пожар – върви, че го гаси....

 

Тайно тя въздишала по Лято -

момък зноен, смугъл, горд, красив.

Търсела го Пролетта в  полята

и след стъпките ù пейзажът сив

 

ставал шарен, светъл, по-различен,

чист, възторжен, приказен и нов,

влюбено-красив и романтичен,

пълен със надежди и любов.

 

Как историята свършва е незнайно...

Може би го търси още тя...

...........................................................

Случва ми се някак (неслучайно)

да се влюбвам все през пролетта...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??