Тази пролет, този афродизиак
във вените кръвта запали,
дошла като любовен маниак
със хилядите си пожари.
Съблякла зимните одежди,
безскрупулна за свойта голота
и лекомислена от чувства нежни
осъмва в теменужени легла.
Осъмва даже с непознати,
имената си ги казват след това,
а после я отвява следващ вятър,
да хване по-нататък любовта.
Така препълва се капанът нежен,
в оковите си здраво тя държи,
по своя план и праведен, и грешен,
животът нов от нея ще струи.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados