Преминал с тъга през пролетта,
в настъпващата есен ти се взираш.
Врата към спомени била е младостта..
Потръпвайки, очакваш дълга зима!
Ти бил си на ръба на пропастта-
светът без чувства е угасвал...
Но виж сега - до теб стои Жена-
със нежна обич я докосвай!
* * *
И пак е утро - с кипнала роса.
За тебе Тя сърцето си отваря.
Дарu ú мисъл, чувство... Пролетта ...