ИЗСТИВАМ! КАТО ЛАВАТА, КОЯТО СЕ ОХЛАЖДА
И СВОЕТО СЪРЦЕ ГОРЕЩО СЪС СТУДЕНИНА ОГРАЖДА.
ПОМРЪКВАМ! КАТО СЛЪНЦЕТО, ЗАД ОБЛАКА РАЗМИТО,
КОЕТО ВСЕ ТЪЙ ТОПЛО Е, АЛА САМО СЕ СКИТА.
ПРЕДАВАМ СЕ! КАТО НАДЕЖДАТА, ОСТАНАЛА БЕЗ СИЛА,
КОЯТО РАЗПИЛЯВА СЕ ВЪВ НИЩОТО, БЕЗКРИЛА.
ЖИВЕЯ! КАТО УТРОТО, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ,
ДОДЕТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗАЛЕЗ И ТАКА ДОГАРЯ...