Гневът на Зевс раздираше небето

от гръмотевици земята закънтя,

"Къде е Прометей" крещеше той свирепо

и още повече навънка притъмня.

А хората уплашени, смълчани,

спогледаха към Прометей с тревога.

Радетелят им днес престъпник стана,

защото им донесе огън

и трябваше вината си да заплати,

затуй, че огъня го бе откраднал.

И прикова го Зевс в Кавказките скали,

да страда там мъчително и бавно.

Така столетия вериги тежки

за назидание тежали му до смърт

и стискали го силно, като клещи,

орел кълвял пък беззащитната му плът.

Но доброто в него миг не се отприщи,

за правдата си струвало и да умре,

това ни учи тази стара притча

от време на титани и на богове.

P.S.  След около 30 000 години, Прометей бил освободен.