27 oct 2012, 19:40

Прометей 

  Poesía » De amor
740 0 12

В каньоните на чудни планини

откраднах сътворен със устни огън

и Прометей във мен се въплъти –

ще ме накаже със гнева си Бога...

 

Ще бъда на греха си прикован

с оковите на страстните вериги

и нека ме измъчва онзи блян

със клюна на орел, за друг невидим...

 

Ще ми кълве душата всяка нощ -

от спомените денем ще зараства

и ще съм силен в своята немощ -

лекуваш ме с усмихнат алабастър...

 

Годините духа ми ще калят...

и Слънцето за тебе бих откраднал,

ако изчезне после този свят –

за нас ще стъкна друг - и  ще припадна...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??