Senni (Силвия)
162 1968
13 dic 2007, 8:41

Промяна 

  Poesía » Filosófica
623 0 20

Всичко искам някак си да залича,

да отмия слепите спомени,

да открия очи и да изкрещя,

че започва наново животът ми.

 

Да разлиствам бъдещето смирено,

да не бързам побесняла за никъде.

В ничии стъпки да не попадам,

да не прелиствам заглъхнала дните си.

 

Да съм цяла и непокътната,

не ранена сама да се вричам,

да напускам покоя единствено,

само, когато отново обичам.

 

Да съм будна и зряла, и чакаща,

с шепи колкото мога да взема,

на крака да съм, а не влачеща,

приютена, а не подслонена.

 

И ще дойде тогава и изгревът,

с мен загадъчно той ще играе,

ще ме усети истинска,

и няма  душата да дълбае.

 

Ще озарява само сетивата,

нежно ще ме приласкава,

на него ще склоня главата

и пътя той ще осветява.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще бъде, Сисе!
    Вярвай!
    Поздравления!
  • Браво, браво, браво и пак браво!!!!Шестицата ти е малко...Супер си!
  • БРАВО!!!
  • Ще озарява само сетивата,

    нежно ще ме приласкава,

    на него ще склоня главата

    и пътя той ще осветява.
    ПРЕКРАСНО КАЗАНО!АПЛОДИСМЕНТИ!
  • Страхотно!
  • Поздрав!
    Много истинско!
  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Искренна и истинска!Браво.
    Прекрасен стих. С обич.
  • "приютена, а не подслонена"- това ми хареса.Много хубаво написано.Поздрави!!

  • Много добре!!!
    Поздравления, Силве!!!
  • Прекрасен стих !
    С много сетлина,
    вяра и надежда...
  • Благодаря ви за прекрасните думи!!!Прегръщам ви!!!
  • Днес е толкова хубав сайта и пълен с красиви
    изповеди, а твоят е симфония изумителна!!!
    Прегръдки, Силве!!!
  • "Да съм цяла и непокътната,

    не ранена сама да се вричам,

    да напускам покоя единствено,

    само, когато отново обичам."-искрена си!Това обаче ми напомни за една мисъл, че "Има хора, които живеят в свой собствен свят, където никой не може да ги нарани, но в този свят не може и никой да ги обикне!"...Остави се на порива, рискувай, за да откриеш истинското щастие!Това си е моята философия Рискуваш да бъдеш наранен или...обичан...Толкова за темата на стихотворението Иначе много ми хареса като форма, начин на изказ!Много е хубаво, определено ме развълнува!!!Поздрави и прегръдка!

  • Искреността ти е поразяваща и този стремеж да се съхраниш,да запазиш себе си,да следваш пътя си,да не се поддаваш на манипулации,да имаш свободата на избора.Възхищавам се на силата на духа и на прекрасната поезия.
  • Браво, Силвия!
    Стихът ти е разкошен!
  • Чудесен стих, Силвия !
    Поздрав !
  • Много хубаво си го описалаНека животът ти почне наново,ако силно го желаеш,мила!С обич!
  • Прекрасно, Силве, браво!!!
  • Искаш да си истинска!
    Бъди Силве!
    Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??