Промяна

14 jun 2015, 12:38

Poesía

750 0 1

Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.

Виждах, разпознавах лице.

Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.

Престъпих крачка напред.

Капризният бяг някак повлече ме...

заклещена, тръпнеща в

конския впряг...

Тичах по пътя на

непозната и странна(!) еволюция.

Вглеждах се в чужди очи...

В чужди селения влизах.

Не сещах ли вече...

свойта... различност?

Виждах... узряла за взрив

Своята... Революция!

Само дето още не знаех

дали ще е тиха или... голяма(!)

Но... вярвах - жадувах(!)

ПРОМЯНА!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.