20 ago 2007, 22:42

Промяната 

  Poesía
726 0 3
На...

Промяната във мен със теб е очевидна,
гори и нежност ти дарява моето сърце,
аз пея, плача, страдам и политам
във непознати висини, със дивни ангелски криле.

Във бездна сякаш твойта обич потопи ме,
копнеж незнаен чувствам - див, необуздан,
а нощем, само щом очите си затворя,
във всеки сън аз виждам само твоето лице.

Очите ти любими с толкоз обич гледам.
Лицето ти, дъха ти, тялото ти в мен.
Омайната ти страст изгаря ме до дъно,
жадувам капка твоя обич всеки ден.

Промяната ли ? Тя е толкоз очевидна.
Горя, изгарям, пее всичко в мен,
душата ми е лека от любов към теб неземна,
аз цялата съм страст и огън, от тебе сътворен.

Промяната ми, всичките я забелязват.
Направи ме по-ярка от звезда.
Душата моя в страстна клада я извая.
Обичаш ме, а аз съм твоята съдба.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Душата моя в страстна клада я извая.
    Обичаш ме, а аз съм твоята съдба." -само една СИЛНА И ИСТИНСКА ЛЮБОВ може да роди такъв стих!Чудна жена си ти,Мила-подлудяваш ги тия мъже,че и жени, покрай себе си!
  • По ярка от звезда наистина си ,Миличка.Хубав стих. С обич и целувка.
  • Хареса ми този стих!
Propuestas
: ??:??