27 ene 2007, 1:59

Проникновено 

  Poesía
579 0 5
След всяка зима идва пролет.
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...

След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...

И  щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...

С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...

Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...

И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??