... пропадане
... пропадане
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор...
И убиват ни земните сили, когато
се докоснем до слънцето с леки крила,
за да помним, че всъщност сме смъртни с телата,
а безмъртна е нашата нежна душа…
Недопита оставяме чашата с вино,
недокосната сладката земна храна,
за да помним, че тленното необозримо
тежък кръст е за своите земни чеда.
Като стон, като капка се стича в морето
вик безмълвен, удавен в солени вълни,
а се вие светът като чайка в небето
и изпраща ни сякаш с горещи лъчи…
Само миг… само крачка от твърдия камък,
само думи безгласни и неми сълзи
се откъсват и плащат горчивия данък
като късче месо, като кръвни искри.
Ще се сурне битът ни със пясъчни дюни -
ден безмълвен накрая страха ни руши
и се молим за вятър, поне сред безкрая
да отложим смъртта си за малко, уви…
Но пропадаме - носи ни силният вятър,
за последно люлеят ни лунни лъчи
и мигът си с усмивка прегръщаме, сякаш
боговете пропадат със наште души…
© Нели Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
отлично е пресъздадена вечната дилема...
-
"Като стон, като капка се стича в морето
вик безмълвен, удавен в солени вълни,
а се вие светът като чайка в небето
и изпраща ни сякаш с горещи лъчи…"
Страхотни картини!Докосващо... -
Благодаря на всички прочели, кометирали ,оценили или просто отминали...
-
великолепно
-
много ме натъжи...
а стихът е прекрасен. -
!!!
-
Поздравления и от мен!
Страхотен стих, Нели!
-
Великолепие и разкош!!!
Поздрави! -
В този стих, Нели, е събрана цялата безизходица на битието
-
!!!!!
Заседна ми нещо в гърлото... -
всъщност сме смъртни с телата,
а безмъртна е нашата нежна душа…
Достатъчно е!
Отново си на висота, Нели! -
Хубаво е, Нели. Очаквано хубаво.
-
Re: tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
навярно... с небесни сълзи,
защото отдолу въобще не личи.. -
Като стон, като капка се стича в морето
вик безмълвен, удавен в солени вълни,
а се вие светът като чайка в небето
и изпраща ни сякаш с горещи лъчи…
!!!
Много ми хареса! -
... а плачат ли с нашите сълзи...?
Нели - виртуоз си в поезията...!
-
Поздравления, Нели! И тук си успяла...
-
Ще се сурне битът ни със пясъчни дюни -
ден безмълвен накрая страха ни руши
и се молим за вятър, поне сред безкрая
да отложим смъртта си за малко, уви…
Де да имаше такава възможност - да отложим смъртта си... -
"И убиват ни земните сили, когато
се докоснем до слънцето с леки крила"...
Хареса ми! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
за последно люлеят ни лунни лъчи"
Пропуснала съм този силен и неповторим стих...Тъжно и красиво пропадане...Но понякога едва пропадайки се учим да летим...Поздрави, Нели!!!