Пропадане
Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли,
а просто вцепенява. Сякаш мъртво,
сърцето по инерция тупти -
безпомощно врабче, в кафез разкъртен.
Изнизва се през пръстите смехът
и нищо няма звук и цвят, и смисъл.
Самотен дух, без сили и без път,
какъв ли демон черен е орисал!?
А без крила, надолу е посоката
(не, няма нищо лично - гравитация)
и само с поглед стига се високото,
към ангелите, с нежната им грация.
Но няма как. Стените, зло притискащи.
обграждат, без пролука за излизане.
Дори и в трапа има нещо липсващо -
опора твърда. Дъното - изгризано.
Потъва под краката. Още имало,
но малко вече, падането мина.
Дели ме дъх от списъка загинали
и два-три сантиметра от трамплина
© Вики Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно!
-
Прекрасен стих, Вики! Особено ми хареса финала.
-
Много въздействащо! Все пак трамплинът е близо! Поздравления за силния стих!
-
Браво, Самодива! Напомни ми едно стихотворение на Явор Цанев.
Ако летиш – лети високо!
Ще има кой по теб да стреля,
защото ненаситно е окото
на завистта в бодливата постеля.
Ако летиш – лети високо!
Над тебе слънце само да остане.
Дори когато напече жестоко
и заболят предишните ти рани.
Ако летиш – лети високо!
Крила ще срещнеш, станали на прах,
но те са горе именно защото
летят високо. Другото е страх.
Явор Цанев -
Настръхнах! Разтърсващо е!
-
Трамплинът е близко, делят те 2 - 3 сантиметра от надеждата! Не се отказвай, врабченце!
-
Поздрав!
-
Браво, Вики!
-
Хубаво е,Вики!
-
"Дели ме дъх от списъка загинали
и два-три сантиметра от трамплина" !!! -
Не разбирам защо е безпомощно врабчето след като кафеза е разкъртен? В здрав кафез нямаше да е безпомощно ли? Иначи звучи драматично, ако не се замисляш
-
В синхронно падане сме, Вики. Както винаги- красива поезия. Поздрав!
-
Добро попадение в читателските сърца!
-
Чудесно! Толкова е отрезвяващо! Попива в кожата, настръхнах... Все пак има надежда, винаги има!
-
Наистина хубаво стихотворение, с мисъл, с майсторство, с образност, с ритъм и добре използвани рими. Браво!
-
Познато усещане. Браво! Много осезателно!
-
Настръхна ми козинката, толкова образно беше...Скачай!
-
Вики, но има надежда, нали?Все пак останаха само два, три сантиметра до трамплина!
Отиде в любими. -
Дълбоко навлизаш, Вики!...Поздравления за изпипания стих и точния избор на Майстора!
-
"Живот ли бе да го опишеш,живот ли бе да го разровиш..."Напомни ми тоя стих,Вики,но защо тая тъга,толкова си млада.....Дано трамплинът изиграе ролята на надеждата!!А и винаги е прието ,че описаното касае лирическия герой!
-
Има и такива мигове...
Заслужена звездичка! Поздравления! -
И все-пак има надежда да се изтласкаме със сила, равна на силата на падането...Дали???!!?? Това го публикува точно в унисон с вътрешното ми състояние, все-едно специално за мен. Благодаря за надеждата!
-
"Изнизва се през пръстите смехът
и нищо няма звук и цвят, и смисъл."
Чувства, рими и "два-три сантиметра от трамплина" . Аплодисменти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
В един момент изтръпваш и вече не усещаш болката или просто така си мислиш....