Пропасти
До Пропасти невярващ сам стоя
и истината в тях искам да отрека.
Пясъчен вятър и камъни ронят.
Земята наранена бавно рушат.
Илюзия е светлината, красива, пощадена,
пречупена през призма голяма, наранена.
Преминават лъчите на светлина изкривена,
картината на света през нея е променена.
Та нима може човек да погледне
в бездните на Пропастите стръмни и да не простене.
Нима борбата за красота е покварена,
силата на Любовта явно е позабравена.
Летящ силует на личност потъмнена
подхлъзна се, от ръба от себе си повалена
Без усилия да положи за ръба да се хване,
силуетът навярно в мрака ще пропадне.
Какво ли срещат там долу, на дъното,
дали вечно щастие или тъжно посрещат отвъдното.
Защо, защо се стремят тъй силно долу да потънат?
Техните сърца и души в тъма да обгърнат.
Росата покрива сочната, зелена трева
точно до пропастта, падаща от лазурни небеса.
Вода, даряваща живот, създава зеленина,
по-добре да бъда мокър, отколкото да умра!
© Андрей Велков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Sorbus, ще се опитам да ти отговоря на твоите думи, за това предварително ти се извинявам ако те обидя или накърня твоята личност. СЪщо така не искам да превръщам това в някакъв спор. Но ето какво ще ти отговоря. Първо, явно не си разбрал за какво пиша в стиха, да едно от най - ранните ми е и за това не струва особено като конструкция. Въпреки това ти не си разбрал идята и чуствата, които съм запечатл в тези думи. Второ не си чел другите неща, които съм писал, за да кажеш, че пиша " все за мрак, за пропасти, за безизходица, за стенания ".Също така моля ти се прочети края на стихотворението... Трето не игря на игри с чудовища. Да интересувам се много от митология, изкуство и фентъзи, а там има много "чудовища". А мракът, пропастите в живота ни ще бъдат вечен проблем и тема на още много писания. Защото Светът е наистина много красив и изпълнен с цветове, но това не е иманентния свят на човека, защото той е по - различен от това, което е отвън. И ти ако мислиш, че Човечеството е прекрасно, а ние хората невероятни значи не виждаш. Съжалявам, че го казах това, ти си много по - възрастен от мен и по - опитен, но това, което виждам аз в света на човека, не е това, което аз очаквам и това, което трябва да е. Ако искаш да ти обясня защо съм писал това, което ти не удобряваш, просто ме попитай. Тогава, ако искаш ме критикувай още по - силно, но поне ще знам, че си ме разбрал.
Всичко най, пожелания за здраве и живот. 
-
Не виждам много поезия тук... Тежко се чете! Размисли буди, да! Но защо не става леко след това? Защо всички млади хора опитват да пишат все за мрак, за пропасти, за безизходица, за стенания. Прилича ми на някаква зловеща компютърна игра с чудовища - ония, които обичате да играете... Не ми харесва!
-
Поздрав! Буди размисли.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Колкото до човечеството... Не прави колосални изводи за човечеството, когато си на ...найсет години. Хората са различни! Вярно е, че хората имат и своята тъмна страна, но мога да те уверя, че колкото повече гледаш към светлото и се стремиш към него, толкова повече и твоят живот става по-светъл. И обратното - мракът увлича... Светлината и мракът се борят за твоята душа и ти определяш кое да надделее.