16 mar 2008, 15:41

Пропиляна любов 

  Poesía » De amor
633 0 2

Облаци черни надвисват,

капките дъждовни плисват

и гръмко твоето име диктуват

и ме целуват...

 

Сякаш вятър се вилнее

в гора празна, изсушена.

Сякаш някой ми се смее,

че съм тук, че съм смирена...

 

Капките ме обляха,

смеховете се насмяха...

В мрежа от сълзи

болка почва да пълзи

и поглъща  я - въздух е душата ми.

В черни светлини

блъскат се сами

обезкрилени пеперуди в главата ми.

 

Натрапчиви силни аромати.

Задушават ме!

Животът ти - шосета без обрати.

А можех най-големият да бъда!...

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??