Пропукан лед

20 ene 2020, 7:58

Poesía

428 0 2

ПРОПУКАН ЛЕД

Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено.

Облаци танцуват с безразличие.
Дъждовните капки солено болят.
Душата се свива до отричане.
Минутите обратно времето броят

миговете щастие преминало
през илюзии и пясъци пустинни,
до кръстопътен грях пристигнало
и ледовете на любови зимни.

След греха осъзнат... е пречистване.
Прошките белезите си оставят.
Но ледовете се топят избистрени.
Път на живот достоен проправят.

19 01 2017

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

NadeBo (Надежда Борисова)

2020-01-21T21:24:50+02:00

Благодаря! Какво? Вижда ти се прекалено оптимистичен завършека и си казваш - А дано, ама на дали. щото и на мен така ми се вижда, но ме обвиняват в песимизъм.
генек (Георги Коновски)

2020-01-20T15:36:56+02:00

Симпатяга.