Да вярваш дадено ни е от бога
в доброто, истината, любовта,
затуй проклети да сте всички Вие,
отнемащи таз вяра в любовта.
Да, вярвах аз и обяснявах
за всичко как е ценна любовта
и колко важно е да даваш
и да забравиш гордостта.
Прокълнат ден!
Една случайност моите очи отвори.
Прочетох думите ти, писани за друг,
и срути се светът прекрасен,
с толкоз обич изграден от нас,
и спря кръвта в сърцето мое,
умря илюзията в мен.
Какви „приятели” и картички фалшиви,
„приятелски” целувки и доверие без край,
ей тъй дарени на приятеля от сайта,
макар че никога дори не е видян.
Какво да мисля? Нивга няма да приема
да казваш думи толкоз ценни
с лекота на друг човек.
Да ме заместиш с непознат, когато
копнял съм за приятелството аз.
И всеки ден аз бях до тебе,
опитвах се аз всеки жест да разбера,
защото исках само аз да мога
спокойствието, любовта в твоя свят да съхраня.
Не казвай ти, че туй е само забавление,
обидно е от думите, написани към другия човек,
обидно е, открадна хилядите мигове
и даде ги на друг - човека непознат,
а аз живеех със заблудата
за истинската обич между нас.
Какво да кажа, аз разбирам,
по-лесно е с непознат да споделиш,
но туй не оправдава лицемерието
и факта, че ме лъжеш ти.
Дали изобщо можеш ти да си представиш
какво направи и какво се случи с мен?
Уби невинността, умря детето,
тъй дълго съхранявани от мен.
От туй боли и страшно е,
когато свива се сърцето,
опитвайки се действията твои да прости.
Нали разбираш - животът нищо не прощава,
завърта се и идваш ти от другата страна,
и сигурен съм, че тогава ще търсиш моята ръка.
Защото, знай, „приятелите” в сайта
живеят в личния си свят,
където ти си просто име
сред хилядите други в интернет.
Да знаеш, няма да допусна
с глупост света ни ти да разрушиш,
защото зная, че в душата
аз нося пламъка на нашата любов…
© Росица Todos los derechos reservados