Пропуснати ползи
Идея слънчева изгаря ме отвътре.
Нахилен мозъкът ми ще се разтопи.
Изплезен, смисълът едвам се тътри,
задъхан в гънките мълчи…
В душата ми трепти савана.
Поет съм, тръгнал на сафари,
газела прелестна реших да хвана -
омръзна ми в града от рими стари.
Фантазиите ми росни, заваляли,
цамбуркат пълни със живот,
а мислите ми, слонски твари, ...