Просещия милост

21 ago 2005, 22:45

Poesía

780 0 4

Горящи факли по стъпалата на дома, а дрехите разкъсани по пътя, на просещия милост са изящни... Обувките му светят понеже скъсал е със миналото и връзките са му ненужни за притягане. Свободен е да бъде, там където сърцето му си пожелае и е безсилна гравитацията земна да задържи роденото в очите като предвестие, щом устните са свити, и стиска плътно думите зад зъбите... В мълчанието си не спира да говори...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-08-20T19:37:34+03:00

Много ми липсваш...
joanna_vas (Йоанна)

2005-08-21T16:52:40+03:00

Така е - мълчанието говори стискайки зъби и в милост нека е ...
Благодаря, радвам се че ви хареса зара и Весинка - прегръдка
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-08-21T16:36:54+03:00

Тъжно...но истинско...и даващия стиска зъби...от милост да не заплаче!!
zara (Здравка Маринова)

2005-08-21T14:02:14+03:00

"В мълчанието си не спира да говори"-много ми хареса.Поздрав