Melanie (Елица Георгиева)
163 341
8 feb 2018, 10:09

Прошка... 

  Poesía » Filosófica
602 2 9

Прошка...

             

                          Посветено

 

Прощавам ти. У мене се събират
небето и земята. Вечността.
Те пътя си в безкрайното намират.
Вълшебен път към мен в реалността.
Дълбоко в себе си те оцветявам,
превръщам те във песен и дъга
и стари чувства с плам изпепелявам,
възраждам се аз нова за света.
Добра да бъдеш тихо те заклевам.
Заравям миналото във пръстта.
От силата на вятъра си вземам
и с нея ти дарявам свобода.
В дълбокото ми блесват пак кристали –
сълзите ми това са. Те шептят.
Превръщат се във атомни скрижали
и в мене като лава се топят.
Спокойствие усещам във кръвта си,
отново съм аз силна светлина,
до дъното простила на врага си,
разпервам пак вълшебните крила.
И те ме водят горе. Нависоко.
Далеч от бури. Гнет. И от смъртта.
Пречистено е моето дълбоко.
И в мене грее само любовта.

 

07.02.2018г.
Елица

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ели, представям си какво ти е коствало, но това е единствения път - да простим. Иска се много сила, но трябва да простим, както на този, който ни е наранил, така и на себе си. Поздравявам те за невероятно силния стих и за пътя, който си изминала!
  • С интерес прочетох стихотворението за прошката. И коментарите за него. Не е лесно да се прости на човек, който ни е наранил. Но няма друго средство да се освободим от вината и омразата, гнева и др. които ни обхващат след предателството. Нужно е да се прости. Не заради друго, а поради необходимостта да се освободим от последствията на негативните чувства, които ни обземат и които водят само до болести. Този, който наранява ще си носи своите последствия от вселената (Бог) - тя раздава правда. Ако обичаме себе си, нужно е да освободим от последствията на предателството тялото, духа и душата и не на последно място клетките, от които е съставено тялото. Защото обидата, вината, омразата и т.н. се запаметяват на клетъчно ниво и не се ли освободят, душата ги пренася в следващи животи и неминуемо водят при друг живот да се срещнат отново и пострадалият да върне удара с удар, според закона на кармата. Прощавайки, човек освобождава всички негативни връзки, произнасяйки думите: "Обичам те".
  • Ирина, мисля че след предателство болката остава завинаги.Въпрос на собствен избор е да я притъпим, това се получава с времето и нарастването на разстоянието между преди и сега. Въпроса е да помним, а за да не бъдем пак наранени, човека който ни е причинил това, трябва да няма достъп до нас. Прошката ограничава достъпа. Така усещам от личните ми наблюдения.
    Тъмно небесен, войнствено си настроен. Войникът у мен също е привърженик на максимата око за око, зъб за зъб. Трябва да ти кажа, обаче, че всъщност не е необходимо ние да правим нищо по отношение на враговете. Вселената сама взема мерки да поддържа баланса и да нанася ответни удари. Пак ти го казвам от собствен опит. Във времето, в което живеем кармичните удари се нанасят много скорострелно, не се чака ново прераждане. Вървим усилено към прочистване и установяване на нов космически баланс, а той не търпи незачистени грешки!
    Усмихнат петъчен ден!
  • Прошката освобождава от чувството за вина... И мъст.
  • Прошката изисква сила и възпитание на чувствата.Но в подсъзнанието ни винаги остава една горчива нишка,винаги те държи на щрек,че разочарованието ти може да се повтори....Това е нещо като счупен предмет и залепен...но там все си личи...А има и неща,които не се прощават-като например един объркан живот и ти да си милостив към човек,който те е ....убил!О,не!Той е вече "кауза пердута".Виж,какви размисли ми докара ,Ели с твоя стих?!Ти,изглежда си по-добра от мен.....
  • Вики, както ми казаха приятели прошката освобождава най-вече самите нас. На моя обект на прошка не му пука за никой и нищо. Мачка и гази наред, без значение на методи и начини. Но това е нейния път. За мен беше важно да простя това, което ми причини на мен. Много отдавна преди 10 години. Не мога да мразя, но една тъпа болка остана у мен и живях с нея години наред. С нея най-вече искам да се справя. Вярвам, че това е и начин да преодолея гравитацията и трайно да си остана само горе във високото, а не разкъсвана между земята и небето... Прегръщам те, Вики и ти благодаря! Усмихнат ден!
  • Не е лесно да се прости, но винаги си струва. Лично за нас. Поздрави, Ели!
  • Много ти благодаря, Таня! Много дълъг път трябваше да извървя, за да реша да простя на един човек. Прошката като действие изисква достатъчната доза мъдрост, а тя се натрупва след като дълго сме се лутали и страдали по отредения път. Радвам се, че пораствам по отношение на чувствата. Щастлива съм, че стихчетата ми ти харесват. Аз съм далеч от професионалната поетична лига, по-скоро мислите ми се подреждат стихотворно и ги споделям за да бъдат полезни и позитивно мотивиращи евентуално и за някой друг, освен за мен! Пожелавам ти от сърце ведър и усмихнат ден!
  • Предвари ме с коментара си, и както вече казах, харесвам стила ти - изчистен и емоционален, а колкото до прошката, смятам, че по-лесно се живее, когато човек е свободен от оковите й!
Propuestas
: ??:??