28 feb 2007, 9:27

Прошка 

  Poesía
750 0 14
Простих ти аз годините самотни,
на които ме обрече ти,
където дланите ми тъжни и сиротни
очакваха от тебе да ги приютиш.
Простих ти неизречените думи
и липсващите ласки ти простих.
Отваря пропаст помежду ни
разплаканият делник некрасив.
И празния ти поглед безразличен,
с който до болезненост привикнах
простих ти аз, ала и ти прости ми,
че не успях да те обикна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??