― Прости ми! – каза Пролетта –
Животът е причина
в снега да се родят цветя,
а ти да си заминеш.
Земята тръпне от копнеж
в зелено да обича
и стапя зимния ти скреж
щом в слънцето се врича.
Сезони сме на любовта
и нямаме причина –
Да не простиш! Да не простя! –
в годишната картина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.