"Нараних ли те?! Прощавай!"
Със тези думи се обърна ти.
И мислеше, че всичко ще забравя,
и ще поемем пътя си като приятели добри!
"Нараних ли те?! Прощавай!"
Не спираше да шепнеш ти.
Но будеше се сутрин ти до нея,
във брачната постеля на нашите мечти!
Нарани ли ме?! Да ме прощаваш!
Но аз не мога да простя!
Дори да искам, пак мога да забравя!
Дано пък Бог е милостив да ти прости!