1 sept 2006, 22:43
Прошка
Защо, кажи, дошъл е краят?
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
© Пепп Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Емоция и обида,но...ти прости-живота продължава!
Поздрави!
-
Трудно е ,как се дава прошка
щом някой поругал е същността.
Това не е просто човешка грешка
по лошо е-убийство на личността.
Поздрав за силния стих
и усмивка в този час тих.
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
поздрави и за този стих!