Простена си.
И ти го знаеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена,
като откършен клон.
Простена.
За да те има.
Простена.
В лято, в зима.
Простена................
Аз просто стена -
от плуващата на
талази в мен мъгла.
Сега.
Когато болката разлива
смазващата моя киша,
студената тъга.
Огрява слънце - идва пролет.
И всичко почва да цъфти,
но днес разцъвна моят полет
към вечностната Лунна
и странните звезди....