17 jul 2012, 19:01

Прошка 

  Poesía
1936 0 15
Не зная за какво да продължавам,
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.
Не можех и не исках да съборя,
миражите си в тази празна стая.
Наложи се с вихрушка да се боря,
а изходът... намерих го накрая.
Не знам защо години те измислях,
и себе си забравях в тези нощи.
Душата си със спомени осмислях,
студът оставих вънка да ги пощи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??