5 nov 2012, 15:16

Прошка 

  Poesía » De amor
704 0 0
Когато се обърнеш и погледнеш сянката си,
виждаш ли и мен?
Любовта не си отива тъй за ден,
и не си мисли,
че ме отпъждаш с погледа студен.
Забранила достъпа до теб,
но твойта сянка съжали и приюти ме.
Аз съм слънцето, а ти си крехък лед
със сянка огнена и чуй ме:
Аз знам какво от нея криеш,
и че ако можеш, дори ще я изтриеш,
но също знам, че никога в сърцето ти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??