Прошка не чакай!

Ти си призрак, изплувал от мрака!

Ти си сянка, излязла в нощта!

Ти си мрачната тайна, която

лежи погребана в моята душа!

Ти си Демон в облик човешки!

На земята Ада си ти!

Още боли ме от твоите грешки,

в сърцето ми забили ками.

Ти си този, който превръща

съня ми нощен в кошмар.

А имаше време, когато бе всичко за мене-

вода и хляб, и олтар...

Да беше ме убил, преди да тръгнеш,

да беше ме заровил в пепелта.

Не! Ти реши сърцето да изтръгнеш

и да ме оставиш с болката сама.

Замина си без думи за раздяла,

изчезна, като вятър отлетя...

Стоях уплашена и онемяла,

на път дете от тебе да родя.

Изгубих и детето неродено

и молех се с него да умра,

предаде се сърцето изтощено,

не можех мъката да понеса.

Затуй върни се, Демоне, в мрака -

там, дето беше до сега,

и прошка ти от мен не чакай...

няма никога да ти простя!