Въздишката е стон във тишината
откъсната от тлеещо сърце,
усмивката е лъч от светлината
на слънце в облачно небе.
Омразата е зов на тъмнината
обсебваща продадена душа,
а любовта е дар от небесата
даряваща на волния крила.
Обидата е вик на гордостта
мехлем за хрупкавата суета,
а прошката е рай във вечността
божествено, човешка доброта.