Прощален стих в последни редове - последните думи на уморено сърце.
Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,
пресметнал що има и всичко от себе си раздал.
Начувствал се на болка,
препил със горчиви сълзи -
поизтупва овехтялата роба
и за последно отправя поглед към народа.
А очите му гледат - все тъга.
Брат, брата си убива,
друг предава любяща съпруга,
трети на дете надеждите погубва.
С печална усмивка лицето му се изрисува...
Това ли, Животе, ми предложи?
Да срещам човеци с изгнили души и вълчи кожи!?
Прости ми!
Друг живот, по-добър
в друг свят ми се предложи.
На колене паднал и за първи път в тъмнината съзрял светлина - Бог му подавал приятелска ръка.
Такова щастие изпитал, такава доброта -
спасение получил, намерил свобода.
© Миглена Спасова Todos los derechos reservados