Прощална песен - от Мари Горанов

   Нежни бяха нашите нощи

   и се радвахме на любовта,

   но завистта голяма ни застигна

   и сложи край на всичкото това!

   Обичахме се ний безумно

   и в очите се четеше радостта,

   но ориста жестока ни застигна

   и ни отне изцяло любовта!

   Пред теб заклех се аз във вечна вярност

   и устоях на тези си слова,

   но теб разклати те безумно нещо

   и май забрави всичкото това!

   Не вярвам аз в приказките празни,

   че мога да се възродя,

   но зная аз за мойте страсти

   и не мога с теб да се простя!

   Незабравими в мен са тези чувства:

   ще те обичам чак до края на света

   и както той не свършва нигде,

   така ще стане и с моята душа!

   Завинаги аз твой ще бъда,

   но вече спрях да вярвам в чудеса

   и мойте силни думи

   са глас в пустинята от самота!

   Ще се завърнеш ли отново ти - не зная,

   ще чакам вечно аз

   на този бряг безлюден,

   дано да не умра с празнота!

   Обичам те, туй вече ти го знаеш,

   но си остава празна моята душа,

   защото ти замина тъй далече,

   не остави даже и следа!

   Прощавай, ако думите ми са безгласни,

   но туй е поривът на моята душа

   и да съществувам аз не мога,

   когато липсваш ми тъй много ти сега!

   На този бряг сред пустошта аз ще остана,

   ще се взирам там - в безкрайността

   и ще продължавам да се моля,

   дано да се завърнеш с кораба на ЛЮБОВТА!