Не мога да повярвам, че си е отишла,
oставила ме пак сама.
Прибрала даже болката предишна,
не оставила бележчица една.
Не мога да повярвам, че я няма,
а със нея бяхме две в едно -
и душа, и тяло, и измамно
бледо чувство за любов.
Не мога да повярвам, че си тръгна -
без дори да се прости.
Сутрин идваше, когато съмва
и връхлиташе, когато завали… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse