На къс синджир живеем,
с илюзии в критична точка.
Единствен Бог е панацея
и него молим за отсрочка.
Сезоните се сменят плавно,
необратимо и безпощадно.
Младостта ни е с изтекла давност,
но есента е цветна, макар и хладна.
Не е за упрек и не е вина,
нито повод за "корида".
Шампанското в кръвта ни отшумя,
закон природен е, а не обида. ...