В камината бавно огън гори,

пари той две самотни души.

Изгаря в успеха пламък любов,

която тежи над сърцата до гроб.

На масата има бутилка ром,

мътна и опасна като нашия дом.

В стаята бягат детски крачета,

но майка, баща не сподавят утеха.

Няма го вече светлия, утрешен ден,

озарен с усмивката от някой спомен.

Защо болка и гняв има в детския стон,

породен от кошмара в онзи каньон.

В онази нощ помня катастрофата страшна,

породи тя в мен ненавист ужасна...

Сподавих във себе си болка, сълзи,

за които не намерих време и дни.

Лицето на онзи, който ни удари

стои пред мен всеки миг и душата ми пари.

Той живота на моята приятелка отне,

а аз не го и проклинах поне...

Майко, татко, простете ми вие сега,

аз отмъщавам в този миг за нея... да...

Онзи негодник в затвора попадна,

но се измъкна от локвата кална.

Аз - майко, татко, вчера го видях,

гледах го и се суетях,

той я уби без грам милост,

но аз крия в себе си унилост.

Взеха ми я в онази призрачна нощ,

сякаш в нас нямаше никаква мощ...

Намали скорост, спази живот,