Заминавам си – стигнах му края.
Нямам вече светулки в душата си.
И прощавам се тихо, не зная
ще болят ли във теб отпечатъци...
Вече няма значение, няма!
Даже слънцето да ми предложиш –
в мен е пусто, за тебе съм няма
и излишно е да се тревожиш.
Аз ще бъда добре. Да, ще бъда!
Ти пази се! Късмет ти желая!
Заминавам си – не е присъда.
Просто свърши се, стигнах му края.
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados