Простена си!

24 sept 2022, 10:00

Poesía » De amor

291 3 4

Прощавам ти, дори съм благодарен!

За всичките ни мигове безвремие,

за крачките, които не направи,

а аз ги претворих в стихотворения.

Прощавам ти за дългите си нощи,

в които извалявах те на дъжд

и с мислите си идвах ти на гости,

а все не те докосвах, като мъж...

Прощавам за невинните илюзии

от плахия ти опит за обичане.

Животът не предпазва от контузии.

Поглеждай го в очите! Не надничай!

Прощавам ти, но вече си отивам.

Не вярваш ли? Аз спрях да се надявам.

Една любов за двама не умирала...

Умира, щом единият го няма!

Стихопат.

Danny Diester

27.11.2021

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2022-09-25T11:13:03+03:00

Любовта наистина не умира сама по себе си, защото тя е просто едно чувство. Ние сами я рушим, не я съхраняваме, но дори и разрушена, тя има способността да се превъплъщава и да се преражда. Затова ако ние сме жестоки с нея, безразлични, това не касае толкова любовта, колкото нашето - АЗ. Тя винаги намира пътища и начин.
генек (Георги Коновски)

2022-09-24T14:54:42+03:00

Приятно.
yotovava (Валентина Йотова)

2022-09-24T11:50:15+03:00

Една любов за двама не умирала...
Умира, щом единият го няма!
Ida-L (Лидия)

2022-09-24T11:29:47+03:00

Много хубаво си го казал: " Една любов за двама не умирала...//Умира щом единият го няма!"