Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно
и къщата със него остаря,
градини цветни стихнаха във черно,
а люлякът посърна в самота.
Виси като бесило празна люлка,
не екне смях, отдавна отшумял.
И ето, аз се връщам да прегърна
и ето, аз се връщам да простя... ...