12.12.2007
Един мъж обичам от години.
Този мъж - това си Ти!
Но сега те моля аз: „Прости ми!",
щом смяташ чувствата ми за недостатъчни...
За Теб казвах, че си химера...
Бленувана, изстрадана мечта.
За мен Си утре, днес и вчера...
В теб познах аз Любовта!
Но така в живота ми се случи -
съдба, изпълнена с ирония.
Едва усетила вкуса й -
невъзможна се оказа Тя.
Ще ме разбереш отново -
знам - погрешно!
Не съм предала любовта.
Но да се боря самичка за нея,
не виждам просто смисъла!
Не те виня за нищо, мили,
и моля те, не ме мрази!
Дано намериш в тебе сили -
за всичко някога да ми простиш!
© Виолета Todos los derechos reservados
с обич.