Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба.
Души затворът на панелните стени,
пропили капчици безсилна злоба,
захлопва равнодушие врати;
тук-там „юнашки” попържни
проклинат доброволните окови.
Прости, Апостоле! - Прости ни
за флага стъпкан „Смърт или Свобода”! ...